Църквата Успение Богородично е много важен символ и паметник за местното население на село Кашина, и то не само от религиозна гледна точка. Именно на 28-ми август се чества официалният селски празник, свързан с църквата. Пред храма задължително се прави курбан и се палят свещи за здраве, а на въпросния ден православната църква отбелязва деня на Света Богородица. Но ако това е единственото събитие с по-регионален и местен характер, има и други интересни факти за това населено място. Един от тях касае по-новото време и по-точно 2004-та година, когато бройката на живеещите тук хора е точно 17. Две години по-късно между страната ни и Германия започва една интересна програма, свързана с неправителствени организации и млади хора от страната на Хитлер. Нашата държава е представена от град Сандански, а събраните на едно място младежи трябва с общи усилия да съживят селото и да подпомогнат възрастното население. Това става чрез извършването на редица полезни дейности.
Сред тях са събиране на отпадъци, реставриране на предмети от глина и почистването на гробищния парк на Кашина, като такива инициативи по принцип винаги се посрещат с добро око и за голяма част от тях гледаме всеки ден репортажи по телевизията. Местните хора имат други поводи за гордост благодарение на хората, които са живели и работили тук и през време на дейността си са съумели да останат в тяхното съзнание. Това се отнася и за починалите на селската територия, независимо, че нямат близки и роднини и не са с корени от селото. Александър Стефчев с прякор Старото е именно към категорията починали в селото, като той губи живота си в една от най-паметните битки от историята ни. Сражава се срещу четата на Яне Сандански, на когото е кръстен един от най-популярните и посещавани курортни градове в страната. Димитър Кашиналията и Костадин Попташев са още двама от мъжете, родени по тези места, като съответно единият е революционер, а другият посвещава живота си на просветителска дейност. За Атанас Павлов се знае, че принадлежи към редиците на българската църква и се занимава с църковни дейности, а е известен и като Поп Ташо.
Атанас Кременлиев е също роден тук, но не знаем годината на смъртта му. Ражда се в Кашина през 1934-та година и е български писател, но не успява да пробие до нивото на много други свои колеги и е по-популярен на местна почва. Няма данни, но фамилията му съвпада с тази на един от най-добрите български защитници от 90-те години, когато футболът ни достига най-високите си постижения и се класира четвърти на мондиала в Америка. Става въпрос за Емил Кременлиев, носил екипите на двата най-враждуващи си отбора в елита – тези на Левски и ЦСКА. Асен Партениев и Давидко Милчев не са родом от селото, но губят живота си точно тук, като около живота и на двамата има доста въпросителни и неизвестни факти. И двамата обаче отдават живота си на революцията и по всяка вероятност са част от редиците на ВМРО, прославила се като една от най-дейните и борбени организации за свободата.
